Любовта - най-прекрасното чувство на света
Любовта не би могла да се опише с просто няколко думи.
Тя е дар, който се усеща.
Чувстваш я с всяка клетка на тялото си.
Просто е там – в пространството – и ни напомня по безброй начини, че е най-висшата енергия във Вселената.
Да обичаш означава да приемаш, да уважаваш, да подкрепяш – и себе си, и другите.
Начинът, по който обичаш себе си, учи и околните как да те обичат.
Когато се приемаме такива, каквито сме – с всичките си светли и тъмни страни – и светът отвръща със същото.
Приемането… Това е може би най-чистата форма на любов. Една сила, която е в състояние да създава чудеса.
Всеки търси любовта, мечтае за нея, копнее с цялото си сърце. А понякога тя изглежда толкова… недостижима.
Случвало ли ви се е да я желаете с цялото си същество, а тя все да ви се изплъзва?
Може би отговорът не е толкова сложен.
Знам, че ще прозвучи като клише, но понякога трябва просто да спрем и да се обърнем навътре – към себе си.
Да си дадем време. Да опознаем душата си. Да се запитаме:
Кои сме? Защо сме тук? Каква е мисията ни в този живот? Готови ли сме истински да я последваме?
Любовта не идва отвън. Тя се ражда вътре в нас. Тиха, но мощна. Чака само да ѝ позволим да се прояви в целия си блясък.
Много хора крият тази любов дълбоко в себе си. Наранени са, предадени, измамени. И започват да я наричат с грозни думи, сякаш тя им е виновна.
А истината е, че любовта просто отразява онова, което ние излъчваме.
Понякога предателствата идват не за да ни наранят, а за да ни събудят. За да ни покажат дали пътят, по който вървим, е воден от сърцето.
Ако не е – нормално е да срещаме трудности. Но това не бива да ни обезсърчава.
Напротив.
Животът е шарен – пълен с цветове, възможности, блага.
Често просто не отваряме вътрешното си зрение, за да го видим.
Знам – всички сме преживели трудни моменти. Загуби. Разочарования. Болка.
Но какъв е смисълът да стоим затънали в това? Да се връщаме отново и отново към миналото, към негативното?
Това тежи и изтощава.
Може просто да благодарим на това, което ни се е случило – защото, вярвам, че ни е пратено с причина.
И след това да продължим напред. Да лекуваме раните си, да се изправим и отново да повярваме в красотата на живота.
Да, може и да звуча прекалено оптимистично, но още от малка избирам да се фокусирам върху хубавото, върху решенията, не върху проблемите.
И това не значи, че не съм преживявала трудности.
Била съм в нездравословни връзки, имала съм токсични приятелства, сблъсквала съм се с напрежение в работата…
Изправяла съм се срещу страхове, травми, съмнения.
Но никога не съм губила вяра, че нещата ще се оправят.
Каквото и да става – вярвам, че Вселената знае какво прави. Тя ми дава възможности, които мога да сграбча.
Точно както се случи с един съдбоносен сън, който се превърна във вдъхновение да напиша дебютния ми роман – „Порочна мисия“.
Благодаря ти, че прочете тези редове. Пожелавам ти един вълшебен ден!
И да знаеш – продължаваме с темата за любовта в следващата статия.
Благодаря ви за доверието!
Бистра Георгиева 